Част I. Принципи

Взаимодействие

Основното занимание на професионалния писател на нонфикшън е работа върху текста. Писателството е занаят. Човек, който не пише с вдъхновение, се изморява и отдалечава от работата си и не може да печели хляба си. Писателите са работохолици-самотници. Рядко се срещат с колеги и никога не се въртят в литературно-бохемските кръгове.

Всеки писател има своя метод на работа, но всеки един от тях пренася на листа и част от самия себе си. Личността, възникнала на листа, е много по скована от тази, която държи перото. Но читателят трябва да се отръска от тази скованост на реалния човек и да се заинтересува от нея. На това взаимодействие се дължи и добрата нонфикшън литература.

Простота

Нашата реч е обременена с ненужни претрупвания и изрази. Струва ни се: ако фразата е проста – значи нещо не е наред с нея.

За да пишем добре, трябва да се научим на опростяване на всяка фраза. Дълги думи, наречия, деепричастия, пасивна конструкция запушват текста и пречат да се разбере.

За вниманието на читателя трябва да се борим. Човек, принуден да се придвижва през текста като през джунгла, скоро ще се отегчи и откаже като читател, а като писател вероятно и от тази професия. Най-често това се дължи на небрежност от страна на писателя, който е съставил зле фразата или погрешно е употребил дума.

Съставяйки изречението, писателят трябва постоянно да се пита: „Какво искам да кажа?“. Понякога ясната фраза не излиза и от третия път. Не забравяйте това и не се отчайвайте.

Боклук

Качеството на написаното е правопропорционалнo на броя на вредните неща, които авторът успява да премахне, така че трябва да внимавате за всяка дума.

Сложните и дълги фрази могат да се заменят с една дума. В изразите „лично мнение“ или „личен приятел“ думата „личен“ е очевидно ненужна. А „сегашно време“ се заменя думата „сега“ или „днес“.

Не използвайте твърде дълги или модерни думички – те могат да задушат вашия текст. За да почистите написаното, сложете невършещите полезна работа думи и пасажи в скоби. Веднага ще разберете какво трябва да бъде премахнато.

Стил

Един писател трябва да стане разпознаваем и, следователно, да изработи своя собствена идентичност, стил.

Изчиствайки текста, някои започват да го украсяват с гръмки епитети и сравнения. На пръв поглед такъв текст изглежда добре, но след това започва да изглежда неестествено. Свой стил може да се изработи само по един начин – да останем себе си.

Естествено изглежда винаги текст, написан от първо лице. Въпреки това, този стил е подходящ далеч не за всички жанрове.

Не се крийте зад мътни местоимения, твърдо се придържайте към своите възгледи и вашата индивидуалност ще бъде забелязана.

Аудитория

Не се опитвайте да угодите на издателя или „широката аудитория“, пишете така, както на вас ви харесва. Вмъквайте в текста шеги, не се страхувайте, че никой няма да ги разбере. Ако тези шеги ви харесват, те със сигурност ще се харесат и на някой друг.

Майсторлъка е да се задържи вниманието на читателя. Но след това трябва да му се харесате, само тогава читателят ще стане ваш. Един писател трябва не само до съвършенство да владее техническите прийоми, но и да подхожда към писателския занаят като към творчески акт.

Бъдете верни на себе си и с времето стилът ви ще се освободи от боклука и мъглата, ще се оформи и усъвършенства.

Думите

Стилът на всеки автор може да бъде убит от журналистическия жаргон – смес от евтини, шаблонни думички. Наличието на такъв жаргон отличава литературен работник от истински писател. Жаргонът се състои от такива думи и изрази като „уникален“, „велик“, „право в целта“, „бори се сам“, „ширеща се корупция“, „гнездо на оси“. Читателят веднага разпознава тази журналистическа халтура и спира да чете.

С всички сили избягвайте това. Избирайте редки и необичайни думи. По-често се ровете в речниците. Особено полезен ще е речник на синонимите.

Следете как звучат съставените от вас фрази. Човек чува всяка фраза с вътрешното си ухо, затова ритъмът и алитерацията са много важни.

Думите са вашите единствените инструменти, използвайте ги умело и находчиво. И помнете: някой невидим винаги ви слуша.

Не забравяй да надникнеш в блога и за следващите части на ръководството за писане. 🙂

По книгата на William Zinsser „On Writing Well“