Част II. Методи

Единство

Учете се на писане, докато пишете. Ядрото на доброто писане е единството, което не дава мислите на читателя да се разпиляват.

Как да го постигнете?

Изберете местоимение – решете от кое лице ще пишете. Осигурете единство на времената – изберете време за глаголите, в което ви е удобно да пишете. Съхранете в текста единството на тона. Изберете небрежен, приятелски или официален тон и никога не ги смесвайте.

Пристъпвайки към работа, попитайте себе си:

• В каква роля аз излизам пред читателя? (Репортер, доставчик на информация, обикновен човек).
• Какъв стил да избера? (Безлично-репортерски, приятелски или официален).
• Каква ще бъде моята позиция? (Безразличие, дистанцираност, осъждане, ирония, мек хумор).
• Колко широко ще обхвана темата?
• Каква е основната ми теза?

Не забравяйте, че нито една, дори най-тясната тема не бива да се изчерпва напълно – вашият днешен краен резултат утре неизбежно ще стане междинен.

Тезата, основната идея в произведението може да бъде само една. Решете каква идея искате да внушите на читателя. И това ще определи и тонът на книгата, и авторското мнение.

Често се случва взетите от вас решения да са грешни и нишката на повествованието да ви води в съвсем друга посока. Не бъдете роб на предварително съставения план и се движете накъдето ви зове душата.

Началото и краят

Най-важната част от статията – началото. Целта му е една – да заинтригува.

Използвайте оригинална мисъл, елегантен парадокс, шега или просто започнете да разказвате интересна история. Читателят трябва веднага да разбере за какво е вашата статия и струва ли си да я прочете. Увеличавайте напрежението от абзац към абзац. Краят на всеки абзац правете остър и неочакван за читателя, за да иска да премине той към следващия.

Не по-малко важен е и краят на статията. Не си струва да го протакате и отлагате, обобщавайки казаното по-рано. Перфектният завършек трябва леко да изненада читателите със своята неочакваност, но да изглежда абсолютно правилен, достоверен.

Ако сте изложили всички факти и предали идеята, просто сложете точка. За завършек може да се пригоди остроумна фраза, която ще изненада читателя.

От всичко по малко

Тази глава се състои от малки предупреждения, които авторът е събрал „под една шапка“.

Глаголи

Избягвайте страдателен залог. Текст, натъпкан с пасивни конструкции, изтощава читателя. Запомнете: колкото по-кратко, толкова по-добре.

Използвайте активни глаголи, които придават на текста жизненост и динамичност. Не употребявайте уклончиви изрази като „президентът на компанията освободи мястото си“. Точно кажете какво е направил – уволнили са го, напуснал е, пенсионирал се е или е изхвърлен позорно.

Наречия, прилагателни и спецификатори

Често наречията се ненужен баласт. Те се примъкват и залепят за думата, имаща същия смисъл и запушват фразата: „силно крещи“, „здраво стисна зъби“, „изтощително досаден“, „леко спартански“, „напълно зашеметен“.

С прилагателните също заслужава да се отнасяте с повишено внимание, в противен случай вашият текст ще бъде излишно цветист и претрупан. Използвайте прилагателни, когато без тях не може да се мине.

Не използвайте думи, конкретизиращи вашите мисли и чувства с: „леко“, „малко“, „подобно“, „доста“, „изключително“, „много“, „твърде“, „прилично“, „в известен смисъл“. Те разреждат фразата, правят я неубедителна.

Пунктуация

Начинаещ писател, автор може да се бърка в дългия изказ. Най-добрият изход от тази ситуация – да се постави в средата на изречението точка и да го разделите на две части. Текст, съставен от кратки и съдържателни фрази, се чете по-лесно.

Удивителен знак се използва, за да подчертае сериозността. Не бива да го използвате твърде често и в чест на своите шеги.

Точка и запетая ви позволява да добавяте към първата част на изречението още една свързана с него мисъл. На този знак читателят прави малка пауза, така че го използвайте акуратно, за да не се затормози текста.

Тире – засилва извода или обобщението, а две тирета отделят допълнителна мисъл, поставена в средата на изречението. Този знак дава тласък, забързва текста.

Двоеточието осигурява пауза пред дълго изброяване, списък.

Свързващи думи, съюзи и съществителни, изразяващи понятия

Такива думи и изрази като „но“, „и все пак“, „обаче“, „напротив“, „затова“, „така“, „по този начин“, „наравно с това“, „значи“, „по-нататък“, „днес“, „следователно“ предупреждават читателя за промяна на вашата логическа позиция. Забравете, че изречение не бива да започва с „но“ – тази контрастна дума подготвя читателя за промяна.

Съществителни, изразяващи неясни понятия – „реакция“, „цинизъм“, „отговор“, „враждебност“ – убиват текста. В изречения, където те присъстват, няма действащи лица, което означава, че няма живот.

Поредица от съществителни, преувеличение и достоверност

Често се срещат фрази, изречения с гирлянди от съществителни. Всеки такъв гирлянд може да се замени с една дума, най-добре с глагол, и да се избави текстът от баласт.

Преувеличение – бомба с грубо чувство за хумор. Не си струва да разваляте текста си. А виж достоверността за писателя на нонфикшън е нещо необходимо. Не позволявайте на читателя да се почувства измамен, в противен случай ще загубите неговото доверие завинаги.

Радикален метод и абзаци (параграфи)

Понякога се срещат фрази, които е невъзможно да се променят. По-лесно е да изхвърлите от нея лошата част – това само ще подобри текста.

Ще направят статията четлива и кратките абзаци, сбитият, масивен текст само отблъсква читателя. Оптималната дължина на абзаца – 2-3 изречения. Всеки абзац е отделно цяло, единно по смисъл и по структура.

По книгата на William Zinsser „On Writing Well“